Ген. Красимир Станчев: Охрана на държавността - това е основната идея на НСО
Иво Никодимов, водещ: Служител на Националната служба за охрана (НСО) беше задържан и обвинен за организатор на поръчковото убийство на Станка Марангозова. От службата тогава заявиха, че оказват пълно съдействие на Военноокръжната прокуратура по случая. На този фон обаче трябва да се отбележи, че службата за охрана на първите държавници е създадена преди 141 години и е една от малкото, които не е допуснала убийство на действащ държавен глава, премиер или пък председател на парламента. Добро утро на генерал Красимир Станчев, началник на НСО. Добре дошъл!
Бригаден генерал Красимир Станчев, Началник на НСО: Добре заварили. Добро утро!
Първо да започнем от най-актуалното, а именно задържането и обвиненията към ваш служител. По закон нито вие, нито ние, можем да коментираме това разследване. Но имате ли основание да го освободите от заеманата длъжност или трябва да изчакате окончателното съдебно решение? Въобще тази процедура – ваш служител в ареста в момента.
За мен това е един изключително неприятен случай, поне по твърденията, които имаме от Главната прокуратура и напоследък и от Военната прокуратура. Но като се лиша от собствената си емоция, да, към момента той е отстранен от работа. Това е единственото, което можем да направим ние към този момент.
Иска ми се да кажа, че не би трябвало, докато не е постъпило това обвинение...
Той е невинен до доказване на противното и с влязла в сила присъда. Свидетели сме на съдебни грешки не една и две...
Абсолютно. Не бих искал да се демонизира целият личен състав на службата. Това влияе лошо върху редиците на хората. Така че задържам засега личните си коментари в тази посока. Съдействали сме на органите.
Този случай обаче повдига един друг въпрос – как се контролират служителите в службата? В МВР има „Вътрешна сигурност“. При вас такова звено няма. То нито е предвидено по закон, нито по устройствен правилник. Как трябва да се организира тази дейност, особено в една малка служба като вашата, където дори се създаде това звено, всички ще знаят кои са в него?
Първо искам да кажа, че е абсолютна илюзия някой да живее с мнението, че можем да контролираме живота в личен план на наш служител. Но за такова звено в службата вече имаме идея. Разбира се, случаят с нашия служител е поредният, който изисква това нещо да се случи. Правили сме предложения за промяна на закона още от края на миналата година и това все още стои на дневен ред и с този последен случай се изкисква все повече – при това не толкова закона, колкото Правилника. Тъй като при нас Правилникът (за дейността на НСО) ни е фиксирал звената. Т.е., ако аз сега създам такова звено, то по някакъв начин трябва да се постави в друго звено и...
Аз това казвам – че нито в Правилника, нито в Закона то е предвидено. Въпросът е как да се организира тази дейност – дали да се сложи в Министерството на отбраната, защото вие сте военизирани; дали да бъде по някакъв начин вътре при вас. С какви непосредствени мерки можете да проверявате лоялността на тези хора?
Лоялността е нещо, което ние и сега при постъпване на работа... имаме такъв тест за лоялност. Планираме периодичност в тестването на нашите служители – на 3, на 5 години. В живота на един човек много неща се променят и му влияят върху работата, както и обратно. Така че това е нашата цел. Поне така считаме към момента, тъй като в момента изработваме целия този „пакет от мерки“, ако трябва да бъда по-точен...
А полиграфските изследвания биха ли ви свършили работа? Предвиждате ли да подходите и към тях?
Да. Предвиждаме закупуването на полиграф и това да бъде част от първото тестване, което правим при постъпване на първоначална служба. Разбира се, нищо не е толкова надеждно, но все пак имаме подготвени хора и смятаме, че това ще окаже превантивен ефект върху състава.
През март месец имахте още едно сериозно изпитание – барикадиралите се медицински сестри в парламента. Нека да уточним нещо, което в някаква степен изглежда на пръв поглед като спекулация, защото аз като журналист знам как се влиза в Народното събрание. Как тези жени влязоха в сградата? Твърди се, че те били влезли в сградата извън правилата.
Не, няма такова нещо. Влязоха правомерно, а не както се твърди и бяха поканени за участие в някаква комисия. Като граждани, те се канят съответно от депутати или участници в комисията. Абсолютно не е вярно това, че са влезли неправомерно.
Тогава обаче какви алтернативи имаше пред вас за решаване на този случай?
Алтернативи имаше. Но искам да кажа, че ние подходихме с уважение към човешката личност, към човешкото достойнство. Затруднение ни създадоха ефектът на това, че всичко се излъчваше онлайн, имаха връзка с хората отвън. И аз съм го признал - още в първата медийна изява, която направих тогава, признах, че това беше трудност. Но не мога да кажа, че трябваше да подходим по един друг начин. Да, ако трябваше да приложим сила, това щеше да се случи. Ние изключително избягвахме такова нещо. Спасихме живота на жените, които ни заплашваха непрекъснато, че ще скачат от прозорците.
Това ли беше основното? Целта да не допуснете да има загубен човешки живот. Питам ви неслучайно. Защото само преди два дни имаше друг случай – със закъсали в морето с лодка рибари, които ваши колеги извадиха и спасиха без това да им е работа – те просто са били там.
Целта ни беше да им запазим живота, защото още със самото влизане при тях едната от дамите ми каза да не се приближавам, защото щяла да скочи от прозореца. Фокусирах се върху друга личност, която беше, така, като техен лидер. В крайна сметка нещата приключиха успешно и за тях.
НСО обаче влиза във фокуса на общественото внимание с различни случки по пътищата, пътни инциденти. Ако погледнем статистиката, те са изключително малко. Правят обаче, така, влизат в обществения фокус. Какво трябва да бъде на първо място ясно на хората, когато видят кортеж с включена светлинна сигнализация?
Най-точно в случая е да цитирам закона, който го е казал. Това не въпрос на мое или на ваше разбиране. Законът е казал, че при виждането на кортеж – ще се опитам да го перифразирам – трябва участникът в движението да направи място, а при необходимост и да спре, за да пропусне съпровождащите го автомобили. И втората алинея, доколкото си спомням, забранява на участниците в движението да се движат в непосредствена близост с кортеж.
Ако един участник в движението види едновременно и кортеж, и линейка?
Път се прави на линейката. Дори кортежът ще го направи.
А когато видят, че коли на службата нарушават по някакъв начин правилата на движение, тогава какво могат да направят хората?
Всички разполагат с технически средства, могат да го заснемат, могат да го изпратят като сигнал към нас. Аз искам само съвсем кратко да кажа, че от началото на тази година в Националната служба за охрана сме подели идеята всяко пътно-транспортно произшествие, което се случи с нас, колкото и да е малко, колкото и да не е по наша вина, ние първи го пускаме в медиите. Така че сме безкомпромисни към наши служители, които не спазват правилата за движение, закона и правилника, и сме отворени към това хората да ни подават такива сигнали. Искам само да кажа, че за последните 10 години ние имаме общо 250 пътнотранспортни произшествия с коли на НСО.
С коли на НСО. Тук не говорим чия е вината?
Да. Общо пет човека са пострадали, слава Богу, без критично излизане от тази ситуация. Пет човека – това е число, което можем да го отнесем към общия брой на пострадалите в рамките на едно денонощие в рамките на Република България.
При вас е за 10 години.
Да.
Сега, понеже работата ви е много специфична и не можем да говорим за много неща поради изисквания за секретност по закон, длъжни сте да охранявате определен кръг лица. Тези, които законът категорично указва и е публично известно, са премиер, председател на Парламента и президент. Това охрана на конкретните лица ли е или е охрана на държавността? Каква е идеята на службата?
Разбира се, че това е охрана на държавността без значение кой в момента се намира на една от тези длъжности. За нас е важно, защото посегателството срещу една такава длъжност би сринало изцяло устоите и на Националната служба за охрана, и на системата за национална сигурност.
Добре, обаче вие всъщност само тях ли охранявате? Имам предвид следното: ако някой реши, особено в съвременната среда на сигурност, да прави атентат срещу някой от първите държавници, на която и да е държава, той го прави на публично място. Защото целта на терористите е публичност.
Разбира се.
Дори Кенеди е убит на сантиметри от съпругата си по време на публична проява. Тогава какво се получава – кого охранявате, образно казано?
Всъщност ние охраняваме даденото лице, но косвено се охраняват и всички граждани, които се намират в зоната на това мероприятие. Малко хора го разбират.
Понеже, така, се върнах с една препратка към Кенеди, това е едно особено време на Студена война. Тогава НСО има друг период в историята си. Този период на УБО. Днес какво е различното на тази служба? Защото тогава знаем, че трябваше да пазаруват, да готвят, да чистят. Имахте камериерки-офицери, детегледачи-офицери и какво ли още не в тези години.
Първо искам да кажа, че съм влязъл след периода на УБО, но съм заварил служители, които са ми разказвали някои от нещата. За мен важното е, че историята на Националната служба за охрана започва преди 141 години. Тя не е започнала с УБО, тя е започнала още по времето на княз Батенберг. Ако погледнем реално в миналото, всички имат тоталитарно минало, всички институции имат такова. Ние не бива да се срамуваме от това и аз не обвързвам историята на НСО с историята на УБО. Ние сме много по-различни – много по-малък състав; нещата, които ги казахте, отсъстват...
Аз това искам да попитам. Днес офицерите са офицери, които охраняват и осигуряват необходимата сигурност. Те не ходят да пазаруват и да носят багажа на охраняваните лица?
Не, никой не го прави това нещо...
Защото знаем какви са непрекъснато коментарите по темата.
Ами ще оставя хората да преценят на кого да вярват!
Т.е. офицерското достойнство е на първо място.
Абсолютно.
Благодаря ви за този разговор.
Интервю на Иво Никодимов
Българска национална телевизия, „Сутрешен блок“
.JPG)