Законът за НСО определя лицата, на които службата осигурява охрана. Съгласно чл. 22, ал.1, т. 2 народните представители попадат в кръга на тези лица. Законът определя реда и обстоятелствата, при които може да бъде осигурена охрана и на лица извън изрично посочените в закона. Това става единствено в случаи, когато има сигнали за конкретна застрашеност. Решение на кого да се осигури охрана се взема от комисия, състава на която е определен в Закона за НСО – Главният секретар на МВР, Председателят на ДАНС и Началникът на НСО. Това не е самостоятелно решение нито на НСО, нито на който и да е държавен орган.
Комисията разглежда всеки един случай самостоятелно, като преценява нивото на застрашеност, вида, обхвата и срока на мерките за охрана. По същия ред се разглеждат и случаите, когато основанието за охрана е отпаднало. Комисията отново взема решение за прекратяване на охраната на съответното лице. Във връзка с влизането в сила на Закона за НСО на 01.11.2015 г. тази комисия е провела няколко заседания, на които е разгледала данните за застрашеност на охраняваните лица и необходимостта от продължаване на охраната. На всички лица, за които съответните служби са констатирали, че не съществува заплаха за сигурността, е преустановена охраната.
Всички решения за осигуряване на охрана са единствено в зависимост от това дали съответните служби разполагат с информация за реална заплаха за живота и сигурността на съответното лице. Решенията на комисията представляват класифицирана информация, съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. По тази причина няма законова възможност НСО да коментира изявления и твърдения на публични личности, отнасящи се до вида, обхвата и времетраенето на охраната без да наруши ЗЗКИ. Нито един случай не е разглеждан и решаван от комисията извън общите правила и нито едно решение не е мотивирано от факти и обстоятелства, извън тези, които самият закон изисква.
